Отворено днес от 8:30 до 17:00

0391/66787

Димитровград


Експозиция „Димитровград” представя историческото развитие на Димитровград от неговото създаване до края на ХХ век.

Димитровград е създаден на основата на три села - Раковски, Марийно и Черноконево, възникнали през 18 и началото на 19 век. Основен поминък за населението е земеделието, като след Освобождението особено развитие получава зеленчукопроизводството. Прокарването на Барон-Хиршовата железница през 1873 г. дава силен тласък на развитието на селищата, като ги превръща в център на активен стокообмен. От края на 19 век се поставя началото на въгледобива в района. Появяват се множество мини, в които намират препитание местните жители.

Идеята за създаването на град възниква през 1946 г., когато е взето правителствено решение в землището на село Раковски да бъде изграден първият български завод за изкуствени торове. На 22 юни 1947 г. на огромен митинг по повод откриването на строителния обект на VІІ батальон „Млада гвардия” е обявено името на новия град, без да има официално решение за това. Няколко месеца по-късно, на 2 септември 1947 г., Министерския съвет излиза с постановление, което гласи: ”Селата Раковски и Марийно, Хасковска околия и Черноконево, Чирпанска околия се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град под името Димитровград”. Тази дата става рождена за града. Посетителите могат да се видят предмети от бита на местното население и Книга-предложение до Г.Димитров за именуването на града.

От 1947 г. за няколко години Димитровград е огромна строителна площадка. Стотици хиляди бригадири и строители от цялата страна поемат на плещите си едновременното изграждане на корпусите на Азотно-торовия завод, на ТЕЦ “Марица-3”, на Циментовия завод “Вулкан” и на първите улици и жилищни блокове. Учреденото през април 1948 г. Държавно минно предприятие “Марбас” обединява всички съществуващи в района частни и държавни мини. До началото на 50-те години на ХХ век Димитровград се оформя като новият крупен промишлен център на НРБ. Полагат се основите на нови отрасли в промишлеността на страната – тежка химия, циментово производство, а съществуващите дотогава тук въгледобив и електропроизводство се доизграждат и модернизират. Темата за икономиката на града е показана с тухла от строителството на Азотно-торовия завод, продукция на предприятията на тежката и леката промишлености, отличия и награди, миньорски вещи - карбидна лампа и самоспасител, отличия на Лауреата на Димитровска награда арматуриста Иван Бояджиев и др.

В областта на културата паралелно с развитието на художествената самодейност по читалища, предприятия и училища, започва изграждането на професионалните културни институти. В началото на 50-те г. на ХХ век са създадени Музей на социалистическото строителство, Драматичен театър, Градска библиотека, Духов оркестър. Издава се градския ежеседмичник „Димитровградска правда” - продължител на бригадирския бюлетин “Млада гвардия”. През 1957 г. в Димитровград е създаден първият Кинолюбителски клуб в България, а на 24 май 1962 г. започва своята дейност Първият за страната любителски Планетариум и астрономическа обсерватория. От 1970 г. водят началото си националните “Димитровградски дни на поезията”. Те се провеждат в началото на месец май на всеки две години и са свързани с паметта на поета-символ на града - Пеньо Пенев. В експозицията са първата камера на Кинолюбителския клуб и първият фотоапарат на в-к „Димитровградска правда”.

Картината на обществения и политически живот в Димитровград е отражение на промените които стават в страната, като някои тенденции са засилени предвид особената роля, която му се отрежда на “първи социалистически град в България” и налагането на “социалистически начин на живот”, който да стане пример за подражание в цялата страна. Тук са знамето на Димитровградския народен съвет, Почетния знак и герба на града, награди и отличия, пионерска и чавдарска връзка и др.

Димитровград поддържа активни културни контакти с градове от цял свят. През 1957 г. кметът на града Петър Йорданов участва в Учредителния конгрес на Световната федерация на побратимените градове и става един от нейните основатели. В експозицията са Грамота и Почетната книга на Световната федерация на побратимените градове, връчени на Петър Йорданов. Градове-побратими на Димитровград са: Нова Хута - Полша, Гросето - Италия, Айзенхютенщадт - Германия, Димитровград - Русия, Блида - Алжир, Дархан - Монголия, Дзяо-Дзиян - Китай, Община Каламаря, Солун Гърция. Темата е представена с договори, сувенири и подаръци от побратимените градове.


Виртуална разходка