Литературната критика нарежда Камелия Кондова сред най-талантливите поетеси от своето поколение. Родена е в Добрич през 1969 г. След Езикова гимназия в родния си град завършва българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Автор е на стихосбирките в хронология: „Повод за живот“ /1988/, „Не и милост“ /1990/, „Как се обича художник“ /1994/, „Тепърва ще се уча на живот“ /1998/, „Спомням си, че и без теб съм живяла“ /2020/, „Небе под ада“ /2003/, „Малки смърти“ /2007/, „Бай Георги има тъжни рамене“ /2014/, Колко е живот да му се сърдя“…
Камелия Кондова е лауреат на голямата награда на националния конкурс „Петя Дубарова“, на голямата поетична награда „Веселин Ханчев“ /двукратно/, на националната литературна награда „Дора Габе“, с първа награда от националния конкурс „Петър Алипиев“, както и на в. „Литературен глас“ – Стара Загора.
Член е на Съюза на българските писатели от 1997