Отворено днес от 0:00 до 0:00

0391/66787

Владимир Димитров Майстора в Димитровград


По случай 75 годишнината на града и 140 години от рождението на Майстора, ще представим на димитровградската публика изложба с картини на големия български художник, предоставени ни от ХГ "Владимир Димитров Майстора" Кюстендил.

Владимир Димитров Поппетров се ражда на 1 февруари 1882 г. в
малкото селце Фролош, Дупнишка околия. През 1889 г. семейството на
бъдещия художник се преселва в Кюстендил. Установявайки се в града, то живее в крайна бедност и младия Владимир е принуден да напусне училище, за да работи и подпомага близките си. Докато работи като писар в Кюстендилския окръжен съд – в свободното си време рисува. Там, неговият талант е забелязан и благодарение на неколцина по-заможни кюстендилци, които и в последствие ежемесечно събират определена сума пари, през 1903 г. се записва в наскоро откритото Държавно рисувално училище в София. Признание за неговия талант
и упорита работа е получаването на прозвището „Майстора”, дадено му не от кого и да е, а от неговите състуденти.
След завършването на Държавното рисувално училище, по време на
войните /1912 – 1918/ - Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война, Майстора участва като доброволец – военен художник. Именно след кръвопролитните войни и свързаните с тях творби, отразяващи уродливия лик на войната, у художника се заражда идеята да създаде национална по дух и форма живопис.
През 1924 г. Майстора се установява в с. Шишковци, Кюстендилско.
Започва най-активният период в неговото творчество /1924 – 1945/, в който голяма част от картините си рисува под открито небе – там, където са и неговите модели – жътварите, копачите, косачите… на полето, в овощните градини, под ярките лъчи на слънцето.
Владимир Димитров – Майстора успява да открие за себе си и българската живопис една от формулите на националния живописен стил. В основата на тази формула стоят интензивния цвят и декоративната звучност, много близки до естетическите принципи на старата българска иконопис.
Идеалният образ в неговото творчество е сложен синтез между първичната привързаност на българина към земята и безкористния идеализъм на твореца. От платната му струи радост и вяра, младост и мъдрост, хармония и красота. В продължение на години, той създава множество платна с иконични образи на моми, библейски фигури на бащи, „отци- пророци и майки-светици”/ по
собственото му определение за неговото творчество/.
Творчеството на Майстора е един едно от най-великите проявления в българската култура. Съдбата и талантът му отреждат прозвището „Майстора”, а кюстендилският край и неговите хора – безпределната си обич. Той няма аналог в световното изобразително изкуство като творец и личност – благ и сърдечен като човек, гениален като художник. Неговият живот на аскет е изумителен пример за сливането на човека и художника, на пълното съответствие между личните морални норми и творческите търсения. Той не подписва и не датира творбите си.
Майстора умира на 29 септември 1960 г. в София. След поклонението е погребан в Централните софийски гробища, а през 1972 г. тленните останки на художника са пренесени в с. Шишковци.
Владимир Димитров – Майстора е удостоен с най-високите държавни
отличия за своя принос в националното ни изкуство.
През 1982 г. Съюзът на българските художници учредява Национална
награда за живопис, носеща неговото име.

Откриване - 30.08. 2022 г. в ХГ "Петко Чурчулиев"

Изложбата ще продължи до 10.10.2022 г.