„Отложеният Апокалипсис“ на Весела Недкова не е сборник с поезия и проза. А преди всичко нетрадиционно четиво – хибрид в две части, обединени около идеята за оцеляването и за живота като най-висша ценност.
Това е шестата книга на авторката, която пише публицистика, стихотворения, в последно време и белетристика. Нейният съзидателен актив обема многобройни материали в периодични и специализирани издания, помагало с теоретични разработки по български език и литература за ученици от 7 клас, сборник с публицистика, три стихосбирки. Книгата й с есета „Делнично и не съвсем“ печели голямата награда на Съюза на българските журналисти за публицистика на националния форум „Грубиянството в училище“. Видният поет Петър Анастасов в предговора си към една от книгите й пък нарича поезията й „събитие“, а авторката поетеса с „персонални сетива“, помагащи й да чете “видимия и невидимия свят на човека, да улавя модерните вибрации на електронната цивилизация, което прави поезията й уникална и конвертируема“.
Весела Недкова присъства в творческия пейзаж на Димитровград повече от 35 години. Работила е като журналист и редактор на местни вестници и общински издания, преподавател по български език и литература, експерт, началник на Регионален инспекторат по образованието-Хасково, психолог.
Напоследък тя експериментира с прозата. Разказите й своеобразно огласяват темите за домашното насилие и причините му, за висини и пропадания по пътя към израстването, за любовта и за това как я губим, за духовния ръст на човека, който понякога се крие зад чудати привички, разюзданост или незабележимост, за изкуствения интелект и естествения, за пожарите на изкуството като спасение и неизбежност за търсещия.